НАРЕДБА ЗА ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

НАРЕДБА ЗА ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 НАРЕДБА № 33 ОТ 3 НОЕМВРИ 1999 Г. ЗА ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА

 Обн. ДВ. бр.101 от 23 Ноември 1999г., изм. ДВ. бр.50 от 20 Юни 2000г., изм. ДВ. бр.95 от 21 Ноември 2000г., изм. ДВ. бр.36 от 12 Април 2001г., изм. ДВ. бр.8 от 22 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.40 от 19 Април 2002г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Ноември 2002г., изм. ДВ. бр.16 от 18 Февруари 2003г., изм. ДВ. бр.46 от 6 Юни 2006г.

Дял първи.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за извършване на обществен превоз на пътници и товари с автомобили с българска регистрация на територията на Република България.

Чл. 2. (1) Обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България може да се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци, които притежават лицензия и други документи, които се изискват от закона и тази наредба.

(2) Лицензия не се изисква за лицата по смисъла на чл. 2, ал. 1, които извършват обществен превоз на товари с моторни превозни средства с товароносимост до 1,5 т или максимално допустима маса до 3,5 т.

Чл. 3. (1) Тази наредба се прилага за обществен превоз на пътници и товари.

(2) Обществен превоз на пътници са:

1. превози по утвърдени транспортни схеми;

2. специализирани превози;

3. случайни превози.

Дял втори.

ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ

Глава първа.

ЛИЦЕНЗИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Лицензия за извършване на обществен превоз на пътници се издава в случаите, когато лицето по чл. 2, ал. 1 отговаря на изискванията за:

1. благонадеждност;

2. (В сила от 1.01.2001 г.) професионална компетентност;

3. (В сила от 1.01.2003 г.) финансова стабилност;

4. (Заличена – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Изискванията за благонадеждност са изпълнени, когато ръководителят на транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер или не е лишен с влязла в сила присъда от правото да упражнява превозна дейност.

Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Изискванията за професионална компетентност са изпълнени, когато ръководителят на транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 притежава познания и опит, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика, успешно е положил писмен изпит по предмети, определени в приложение № 1 и има най-малко основно образование.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) На успешно положилите изпита по ал. 1 се издава удостоверение за професионална компетентност (приложение № 2). Удостоверението е със срок на валидност 5 години.

(3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) Валидността на удостоверението по ал. 2 може да се продължи за нов период от 5 години в случаите, когато преди датата на изтичане на валидността на удостоверението притежателят му успешно е положил съответния изпит.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) Изпитите за професионална компетентност се провеждат от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като редът и начинът за провеждане на изпитите се определят от ръководителя на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Година

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

За първи

автомобил

2700

3600

4500

5850

6750

7650

8550

9000

За всеки

следващ

автомобил

1500

2000

2500

3250

3750

4250

4750

5000

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Финансово стабилно по смисъла на чл. 4, т. 3 е лицето по чл. 2, ал. 1, което разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие, в размер левовата равностойност на сумата в ЕВРО, както следва:

(2) Изискванията за финансова стабилност за лицата по чл. 2, ал. 1 са изпълнени, когато стойността на показателя за оценка на финансова стабилност „Фс“ е по-голяма или равна на единица.

(3) Показателят Фс се определя, както следва:

1. за лицата, които водят двустранно счетоводство:

Капитал (определен в левовата

равностойност на ЕВРО)

Фс =

_________________________________________________,

[левова равно-

[левова равно-

стойност на су-

стойност на

мата в ЕВРО за + (n – 1) x

сумата в ЕВРО

първи автомо-

за всеки следващ

бил през съот-

автомобил през

ветната година]

съответната година]

където „n“ е броят на автомобилите, а капиталът се определя като „собствен капитал минус невнесен капитал“, изчислен по данните от последния баланс;

2. за лицата, които водят едностранно счетоводство:

Дълготрайни материални активи

(левова равностойност на ЕВРО)

Фс =

_________________________________________________,

[левова равно-

[левова равно-

стойност на су-

стойност на

мата в ЕВРО за + (n – 1) x

сумата в ЕВРО

първи автомо-

за всеки следващ

бил през съот-

автомобил през

ветната година]

съответната година]

където „n“ е броят на автомобилите, а дълготрайните материални активи са определени като застрахователната сума от застрахователни полици за имущество на транспортните фирми; в този случай се представя и документ за липса на тежести върху същото имущество.

(4) Лицата по чл. 2, ал. 1, за които показателят за оценка на финансовата стабилност е по-малък от единица, следва да представят банкова гаранция в размер, осигуряващ стойност на съотношението, по-голяма или равна на единица.

(5) Лицата по чл. 2, ал. 1 доказват финансова стабилност в следните случаи:

1. при кандидатстване за издаване на лицензия;

2. при увеличаване броя на автомобилите в списъка към лицензията;

3. ежегодно.

(6) Финасовата стабилност се доказва чрез представяне на справка (приложение № 3) с приложени копие от годишния баланс или отчет за приходите и разходите, заверени съответно от одитор или териториална данъчна дирекция по месторегистрация, и банкова гаранция – за случаите по ал. 4.

(7) В случаите по ал. 5, т. 3 документите по ал. 6 се представят в срок до 30 април на текущата година.

(8) При изпълнение на изискванията за финансова стабилност лицата по чл. 2, ал. 1 представят документ от съответната териториална данъчна дирекция за липса на задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) (1) Лицата по чл. 2, ал. 1 могат да осъществяват обществен превоз на пътници само с пътни превозни средства, които отговарят на изискванията за транспортна годност.

(2) Транспортната годност на пътните превозни средства се доказва с протокол за преминат преглед за транспортна годност пред регионалните отдели на Държавна автомобилна инспекция (РОДАИ) съгласно приложение № 4.

Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) Кандидатите за получаване на лицензия подават заявление до министъра на транспорта и съобщенията чрез началника на съответния РОДАИ по образец (приложение № 5) и прилагат следните документи:

1. за лицето по чл. 2, ал. 1:

а) копие от съдебното решение за регистрация;

б) удостоверение за актуално състояние към датата на подаване на заявлението и декларация, че за лицето не е открита процедура за обявяване в несъстоятелност;

в) (изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) документите по чл. 7;

г) свидетелство за съдимост на лицето, назначено да ръководи превозната дейност;

д) (изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) удостоверение за професионална компетентност на лицето, назначено да ръководи превозната дейност, издадено от РОДАИ (приложение № 2);

е) копие от удостоверението за регистрация в „Булстат“;

ж) (изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) копие от нотариален акт за собственост или нотариално заверен договор за наем на използваната гаражна площ;

2. за автомобилите:

а) копие от свидетелството за регистрация на автомобилите;

б) протокол за преглед за транспортна годност на автомобилите, издаден от РОДАИ (приложение № 4);

в) договор за наем или лизинг на автомобилите със срок на действие на наема и лизинга не по-малко от 1 година в случаите, когато лицето по чл. 2, ал. 1 не използва само собствени автомобили;

г) (нова – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) удостоверение за съответствие с одобрен тип, издадено от производителя на превозното средство;

д) (нова – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) документ за наличие на изправен контролен уред за регистриране на данните за движението на моторните превозни средства и за работата на екипажите (тахограф);

е) (нова – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) документ за наличие на изправно устройство за ограничаване на скоростта.

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г., доп. – ДВ, бр. 40 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) В срок до 30 календарни дни от подаването на заявлението министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице издава лицензия (приложение № 6). Неразделна част от лицензията е списък на превозните средства, с които превозвачът ще извършва превозите (приложение № 6).

(2) При настъпване на промени в обстоятелствата по чл. 9 лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно в 14-дневен срок да уведоми писмено органа, издал лицензията.

Чл. 11. (1) Лицензия се издава за срок 5 години.

(2) Лицензията е поименна и не подлежи на преотстъпване.

(3) Не по-късно от 30 календарни дни преди изтичане срока на валидност на лицензията лицето по чл. 2, ал. 1 кандидатства за преиздаването й.

Чл. 12. (1) Лицензия не се издава в случаите, когато:

1. заявлението не е окомплектовано с необходимите документи по чл. 9;

2. издадената лицензия е била отнета през последните две години за нарушения на Закона за автомобилните превози и на тази наредба.

Чл. 13. Правата, произтичащи от лицензията, се прекратяват:

1. по молба на нейния притежател;

2. с прекратяване на юридическото лице;

3. с прекратяване дейността на физическото лице – търговец по смисъла на Търговския закон;

4. с изтичане на срока, за който е издадена.

Чл. 14. Отказът за издаване на лицензия се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г.) Министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице с писмена заповед отнема лицензията, когато:

1. се установи, че е издадена въз основа на неистински или документи с невярно съдържание;

2. когато отпадне някое от обстоятелствата, необходими за издаването й по чл. 9 и в случаите по чл. 10, ал. 2 при неспазване срока за уведомяване;

3. при повторно извършване на нарушения от един и същи вид на Закона за автомобилните превози или тази наредба.

4. (нова – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) са използвани неистински или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността или други нарушения във връзка с ползването.

Чл. 16. Отнемането на лицензията се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистри на лицата по чл. 2, ал. 1, получили лицензия, и на превозните им средства.

Глава втора.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ВОДАЧИТЕ

Чл. 18. Водачът на автомобил за обществен превоз на пътници трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да притежава свидетелство за управление, валидно за съответната категория МПС;

2. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) не е осъждан за умишлени престъпления от общ характер или да не е лишен с влязла в сила присъда от правото да упражнява превозна дейност.

3. (изм. – ДВ, бр. 46 от 2006 г.) да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

Глава трета.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ АВТОМОБИЛИТЕ

Чл. 19. Обществен превоз на пътници се извършва с автобуси и леки автомобили от 6 до 9 места, включително мястото на водача.

Чл. 20. (1) Автобусите и леките автомобили трябва да отговарят на изискванията на протокола за преглед за транспортна годност (приложение № 4).

(2) (В сила от 1.01.2001 г., заличена – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) .

Чл. 21. Лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно, преди да кандидатства за получаване на лицензия, да представи автобусите и леките автомобили на преглед за транспортна годност пред РОДАИ.

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) (1) При изпълнение на изискванията по чл. 20 се издава удостоверение за транспортна годност (приложение № 8) на превозното средство със срок на валидност една година.

(2) Удостоверението по ал. 1 се издава за превозни средства класове I, II, III, А и В и за категория М1 – за леки автомобили от 5 до 8 места без мястото на водача. В зависимост от изискванията, на които отговарят превозните средства, се издава удостоверение за транспортна годност за обществен превоз на пътници или за обществен превоз на трудноподвижни лица.

(3) С удостоверение за транспортна годност за всички класове автобуси и за категория М1 за леки автомобили от 5 до 8 места без мястото на водача могат да се извършват специализирани и случайни превози.

Чл. 23. Не се допуска издаването на удостоверение за транспортна годност на автомобили, които не са преминали на периодичен преглед за проверка на техническа изправност съгласно Закона за движение по пътищата.

Чл. 24. (1) При изгубване или унищожаване на удостоверение за транспортна годност в тридневен срок лицето по чл. 2, ал. 1 уведомява органите на РОДАИ.

(2) След извършване на преглед на автомобила се издава ново удостоверение за транспортна годност със срок на валидност една година.

(3) Когато автомобилът не отговаря на изискванията за транспортна годност, издаденото удостоверение за транспортна годност се отнема и се съставя акт за установяване на административно нарушение, ако са налице основания за това. Автомобилът се представя на преглед и се издава ново удостоверение за транспортна годност.

Глава четвърта.

ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ ПО ТРАНСПОРТНИ СХЕМИ

Раздел I.

Транспортни схеми (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 25. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 26. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 27. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 28. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 29. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 30. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 31. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 32. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 33. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 34. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 35. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 36. (Доп. – ДВ, бр. 36 от 2001 г., отм. с решение на ВАС № 219 – ДВ, бр. 8 от 2002 г., отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.)

Чл. 37. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Раздел II.

Разпределение и възлагане на превозите по транспортни схеми (Отм. с решение на ВАС № 219 – ДВ, бр. 8 от 2002 г., отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.)

Чл. 38. – Чл. 45б (Отменени с решение на ВАС № 219 – ДВ, бр. 8 от 2002 г.)

Раздел III.

Организация на превоз на пътници по утвърдени транспортни схеми (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 46. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 47. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 48. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 49. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Раздел IV.

Документи за извършване на превоз на пътници по утвърдени транспортни схеми (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 50. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Раздел V.

Обозначаване с табели (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 51. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Раздел VI.

Автогари и автоспирки

Чл. 52. (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Всички лица по чл. 2, ал. 1 по автобусни линии задължително използват автогарите и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват установеното разписание. В населените места с повече от една автогара кметът на съответната община определя автогарата, която е начална, междинна или крайна спирка по маршрута.

(2) Не се допуска ползването на автогарите от лицата по чл. 2, ал. 1, извършващи случайни превози.

Чл. 53. (Отм. с решение на ВАС № 219 – ДВ, бр. 8 от 2002 г.)

Чл. 53а. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) (1) Собствениците на автогари са длъжни да допускат срещу заплащане всички лица по чл. 2, ал. 1 по автобусни линии, в чийто маршрут е включена съответната автогара.

(2) Собствениците на автогарите и автоспирките задължително прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, престой, за предоставяне на право на продажба на билети и за извършване на други услуги.

(3) Начинът на формиране на цените се определя съгласно методика, утвърдена от министъра на транспорта и съобщенията въз основа категоризиране на автогарите и автоспирките.

Чл. 54. (1) Автогарата включва приемна сграда за обслужване на пътниците и обособена територия за престой на автобусите между курсовете.

(2) (В сила от 1.I.2001 г.) Всяка автогара следва да разполага със:

1. билетни гишета за предварителна и текуща продажба на билети и таксуване на багаж;

2. гише за информация;

3. помещение за пътниците (чакалня) с отопление и осигурени места за сядане;

4. помещение за приемане и съхраняване на багаж;

5. тоалетна;

6. оборудвани с навеси сектори за тръгване на автобусите;

7. перони за пешеходен подход до и от секторите;

8. площадка с твърда настилка (бетон, асфалт, паваж и др.) за движение и престой на автобусите с нанесена пътна маркировка.

Чл. 55. (1) В автогарата се осигурява визуална информация, включваща:

1. разписание;

2. часовник;

3. списък на обслужваните линии, цени на билетите и работно време на всяко билетно гише;

4. табела с имената на крайните пунктове на линиите от съответното направление – на всеки сектор.

(2) Автогарите с повече от два сектора се оборудват с уредба за звукова информация.

Чл. 56. (1) В автогарите по маршрута на автобусните линии билети се продават на билетно гише.

(2) Собственикът на автогара предоставя под наем площ на желаещите лица по чл. 2, ал. 1 да открият собствено гише за продажба на билети.

Чл. 57. (1) В автогарите се осъществява контрол и отчетност по изпълнение на разписанията. За всеки започващ, преминаващ или завършващ в автогарата курс длъжностно лице от автогарата вписва в пътния лист фактическото време на пристигане и/или тръгване на автобуса и го заверява с подпис и печат.

(2) Водачите 10 минути преди указания час за потегляне установяват автобусите на съответния сектор.

(3) Водачите предоставят на длъжностното лице пътния лист при всяко пристигане и тръгване от автогарата.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) След всяка заверка на пътен лист длъжностното лице вписва във водения от автогарата дневник (приложение № 9) фактическото време на пристигане и/или тръгване на превозното средство. В края на работния ден/смяна длъжностното лице записва името си и се подписва под нанесените данни за изпълнените курсове.

Чл. 58. Общините могат да изискват от автогарите на своята територия сведения за броя и направленията на пътуванията. Собствениците на автогарите са длъжни да осигурят необходимата информация.

Чл. 59. (1) Собствениците на автоспирки оборудват същите със спирков знак, навес с места за сядане и разписание.

(2) При качване на пътници от автоспирки продажбата на билети се извършва в автобуса от водача или кондуктора.

Чл. 60. (1) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2001 г.) Приемането на нови автогари от гледна точка на изискванията по тази наредба или тяхната реконструкция се извършва от комисия, в състава на която вземат участие представители на общината, на чиято територия се намира автогарата, и на „Държавна автомобилна инспекция“.

(2) В случай, че не са спазени изискванията на този раздел, комисията по ал. 1 не приема автогарата или реконструкцията й или взима решение за преустановяване дейността на съществуващите автогари.

Глава пета.

СПЕЦИАЛИЗИРАН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ

Раздел I.

Организация на специализиран превоз на пътници

Чл. 61. (1) Специализиран превоз се извършва въз основа на сключен договор между лице по чл. 2, ал. 1 и предприятие, учебно заведение или организирана група пътуващи.

(2) Неразделна част от договора е определено от клиента разписание, което е съгласувано с общината, на чиято територия е местонахождението на клиента.

Чл. 62. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) При специализираните превози всеки пътник трябва да има карта (приложение № 10), удостоверяваща правото му да пътува. Картите се осигуряват от превозвача.

Чл. 63. Всяко лице по чл. 2, ал. 1 е длъжно да снабди водачите с необходимите документи.

Чл. 64. Лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно да:

1. организира труда на водачите, като спазва нормативно установената максимална продължителност на работния ден (смяна), междудневната и междуседмичната почивки съгласно Закона за автомобилните превози;

2. организира предпътния медицински преглед на водачите, включващ общото им здравословно състояние;

3. организира проверката на техническото състояние на автомобилите преди излизане от гаража;

4. осъществява ежедневен контрол върху своевременното отчитане на превозните документи.

Чл. 65. (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) Не се допускат правостоящи пътници при изпълнение на специализиран превоз по маршрути с еднопосочна дължина над 30 км.

Раздел II.

Документи за извършване на специализиран превоз

Чл. 66. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) По време на работа водачът представя при поискване на контролните органи следните документи:

1. свидетелство за управление на МПС от съответната категория;

2. свидетелство за регистрация на МПС, което управлява;

3. документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС, което управлява, и документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност на превозвача“;

4. копие на лицензията за обществен превоз на пътници на територията на Република България;

5. удостоверение за транспортна годност;

6. (отм. – ДВ, бр. 46 от 2006 г.)

7. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) пътен лист по образец (приложение № 11);

8. копие на договор за специализиран превоз със съгласувано от общината разписание.

Раздел III.

Обозначаване с табели

Чл. 67. По време на работа автомобилите се обозначават с табели с надпис „Специализиран превоз“, като:

1. табелите на автобусите са с размери 170 мм х 625 мм, черен надпис на бял фон, с височина на буквите 45 мм;

2. табелите на леките автомобили са с размери 200 мм х 150 мм, черен надпис на бял фон, с височина на буквите 30 мм.

Глава шеста.

СЛУЧАЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ

Раздел I.

Организация на случаен превоз на пътници

Чл. 68. Изпълнението на случаен превоз започва при:

1. (доп. – ДВ, бр. 40 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г., отменени като незаконосъобразни изр. 2 и 3 с Решение № 1043 на ВАС – ДВ, бр. 16 от 2003 г.) попълнен с данни за случайния превоз пътен лист от пътна книжка (приложение № 12);

2. предварително издадена фактура за платен превоз.

Чл. 69. Всяко лице по чл. 2, ал. 1 е длъжно да:

1. организира труда на водачите, като спазва нормативно установената максимална продължителност на работния ден (смяна), междудневната и междуседмичната почивка съгласно Закона за автомобилните превози;

2. организира предпътния медицински преглед на водачите, включващ общото им здравословно състояние;

3. организира проверка на техническото състояние на автомобилите преди излизане от гаража;

4. (доп. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) снабди водачите с необходимите документи и осигури съответните заверки;

5. осъществява ежедневен контрол върху своевременното отчитане на пътните листове от водачите и документите за платен превоз.

Чл. 70. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) Не се допускат правостоящи пътници при изпълнение на случаен превоз по маршрут с еднопосочна дължина над 30 км.

Раздел II.

Документи за извършване на случаен превоз

Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) По време на работа водачът представя при поискване на контролните органи:

1. свидетелство за управление на МПС от съответната категория;

2. свидетелство за регистрация на МПС, което управлява;

3. документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС, което управлява, и документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност на превозвача“;

4. копие на лицензията за обществен превоз на пътници на територията на Република България;

5. удостоверение за транспортна годност;

6. (отм. – ДВ, бр. 46 от 2006 г.)

7. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) пътна книжка по образец (приложение № 12);

8. фактура – за превоза.

Раздел III.

Обозначаване с табели

Чл. 72. По време на работа автомобилите се обозначават с табели „Случаен превоз“, като:

1. табелите на автобусите са с размери 170 мм х 625 мм, черен надпис на бял фон, с височина на буквите 45 мм;

2. табелите на леките автомобили са с размери 200 мм х 150 мм, черен надпис на бял фон, с височина на буквите 30 мм.

Дял трети.

ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ

Глава първа.

ЛИЦЕНЗИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ

Чл. 73. (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Лицензия за извършване на обществен превоз на товари се издава в случаите, когато лицето по чл. 2, ал. 1 и отговаря на изискванията за:

1. благонадеждност;

2. (В сила от 1.01.2001 г.) професионална компетентност;

3. (В сила от 1.01.2003 г.) финансова стабилност;

4. (Заличена – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

(2) (В сила от 1.01.2001 г.) Моторните превозни средства с товароносимост над 1,5 т или максимално допустима маса над 3,5 т се оборудват с контролни уреди за регистриране на данните за движението на моторните превозни средства и работата на екипажите (тахографи).

Чл. 74. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Изискванията за благонадеждност са изпълнени, когато ръководителят на транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер или не е лишен с влязла в сила присъда от правото да упражнява превозна дейност.

Чл. 75. (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Изискванията за професионална компетентност са изпълнени, когато ръководителят на транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 притежава познания и опит, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика, успешно е положил писмен изпит по предмети, определени в приложение № 1, и има най-малко основно образование.

(2) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) На успешно положилите изпита по ал. 1 се издава удостоверение за професионална компетентност (приложение № 13). Удостоверението е със срок на валидност 5 години.

(3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) Валидността на удостоверението по ал. 2 може да се продължи за нов период от 5 години в случаите, когато преди датата на изтичане на валидността на удостоверението притежателят му е положил успешно съответния изпит.

Чл. 76. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Финансово стабилно по смисъла на чл. 4, т. 3 е лицето по чл. 2, ал. 1, което разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие, в размер на левовата равностойност на сумата в ЕВРО, както следва:

Година

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

За първи

автомобил

2700

3600

4500

5850

6750

7650

8550

9000

За всеки

следващ

автомобил

1500

2000

2500

3250

3750

4250

4750

5000

(2) Изискванията за финансова стабилност за лицата по чл. 2, ал. 1 са изпълнени, когато стойността на показателя за оценка на финансова стабилност Фс е по-голяма или равна на единица.

(3) Показателят Фс се определя, както следва:

1. за лицата, които водят двустранно счетоводство:

Капитал (левова

равностойност на ЕВРО)

Фс =

_______________________________________,

[левова равно-

[левова равно-

стойност на су-

стойност на

мата в ЕВРО за + (n – 1) x

сумата в ЕВРО

първи автомо-

за всеки следващ

бил през съот-

автомобил през

ветната година]

съответната година]

където „n“ е броят на автомобилите, а капиталът се определя като „собствен капитал минус невнесен капитал“, изчислен по данните от последния баланс;

2. за лицата, които водят едностранно счетоводство:

Дълготрайни материални активи

(левова равностойност на ЕВРО)

Фс =

_______________________________________,

[левова равно-

[левова равно-

стойност на су-

стойност на

мата в ЕВРО за + (n – 1) x

сумата в ЕВРО

първи автомо-

за всеки следващ

бил през съот-

автомобил през

ветната година]

съответната година]

където „n“ е броят на автомобилите, а дълготрайните материални активи са определени като застрахователната сума от застрахователни полици за имущество на транспортните фирми; в този случай се представя и документ за липса на тежести върху същото имущество.

(4) Лицата по чл. 2, ал. 1, за които показателят за оценка на финансовата стабилност е по-малко от единица, следва да представят банкова гаранция в размер, осигуряващ стойност на съотношението, по-голяма или равна на единица.

(5) Лицата по чл. 2, ал. 1 доказват финансова стабилност в следните случаи:

1. при кандидатстване за издаване на лицензия;

2. при увеличаване броя на автомобилите в списъка към лицензията;

3. ежегодно.

(6) Финасовата стабилност се доказва чрез представяне на справка (приложение № 3) с приложени копие от годишния баланс или отчета за приходите и разходите, заверени съответно от одитор или териториална данъчна дирекция по месторегистрация, и банкова гаранция – за случаите по ал. 4.

(7) В случаите по ал. 5, т. 3 документите по ал. 6 се представят в срок до 30 април на текущата година.

(8) При изпълнение на изискванията за финансова стабилност лицата по чл. 2, ал. 1 представят документ от съответната териториална данъчна дирекция за липса на задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт.

Чл. 77. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) (1) Лицата по чл. 2, ал. 1 могат да осъществяват обществен превоз на товари само с пътни превозни средства, които отговарят на изискванията за транспортна годност.

(2) Транспортната годност на моторните превозни средства, с които се извършва обществен превоз на товари, се доказва чрез копие на валиден знак за преминат преглед за проверка на техническата изправност на превозните средства, заверено със свеж печат на лицето по чл. 2, ал. 1.

Чл. 78. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) Кандидатите за получаване на лицензия подават заявление до министъра на транспорта и съобщенията чрез началника на съответния РОДАИ по образец (приложение № 5) и прилагат следните документи:

1. за лицето по чл. 2, ал. 1:

а) копие от съдебното решение за регистрация;

б) удостоверение за актуално състояние към датата на подаване на заявлението и декларация, че за лицето не е открита процедура за обявяване в несъстоятелност;

в) (изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) документите по чл. 76;

г) свидетелство за съдимост на лицето, назначено да ръководи превозната дейност;

д) (изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) удостоверение за професионална компетентност на лицето, назначено да ръководи превозната дейност, издадено от РОДАИ (приложение № 13);

е) копие от удостоверението за регистрация в „Булстат“;

ж) (изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) копие от нотариален акт за собственост или нотариално заверен договор за наем на използваната гаражна площ;

2. за автомобилите:

а) копие от свидетелството за регистрация на автомобилите;

б) копие, заверено със свеж печат на знака за преминат периодичен преглед за проверка на техническата изправност на превозните средства;

в) договор за наем или лизинг на автомобилите със срок на действие на наема и лизинга не по-малко от една година в случаите, когато лицето по чл. 2, ал. 1 не използва само собствени автомобили;

г) (нова – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) удостоверение за съответствие с одобрен тип, издадено от производителя на превозното средство;

д) (нова – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) документ за наличие на изправен контролен уред за регистриране на данните за движението на моторните превозни средства и за работата на екипажите (тахограф);

е) (нова – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) документ за наличие на изправно устройство за ограничаване на скоростта.

Чл. 79. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г., доп. – ДВ, бр. 40 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.) В срок до 30 календарни дни от подаването на заявлението министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице издава лицензия (приложение № 6). Неразделна част от лицензията е списък на превозните средства, с които лицата по чл. 2, ал. 1 ще извършват превозите (приложение № 6).

(2) При настъпване на промени в обстоятелствата по чл. 78 превозвачът е длъжен в 14-дневен срок да уведоми писмено органа, издал лицензията.

Чл. 80. (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Лицензия за обществен превоз на товари се издава за срок пет години.

(2) Лицензията е поименна и не подлежи на преотстъпване.

(3) Не по късно от 30 календарни дни преди изтичане срока на валидност на лицензията лицето по чл. 2, ал. 1 кандидатства за преиздаването й.

Чл. 81. Лицензия не се издава в случаите, когато:

1. заявлението не е окомплектовано с необходимите документи по чл. 78;

2. издадената лицензия е била отнета през последните две години за нарушения на Закона за автомобилните превози и на тази наредба.

Чл. 82. Правата, произтичащи от лицензията, се прекратяват:

1. по молба на нейния притежател;

2. с прекратяване на юридическото лице;

3. с прекратяване на дейността на физическото лице – търговец по смисъла на Търговския закон;

4. с изтичане на срока, за който е издадена.

Чл. 83. Отказът за издаване на лицензия се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 84. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г.) Министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице отнема лицензията с писмена заповед, когато:

1. се установи, че е издадена въз основа на неистински или документи с невярно съдържание;

2. когато отпадне някое от обстоятелствата, необходими за издаването й по чл. 78 и в случаите по чл. 79, ал. 2 при неспазване на срока за уведомяване;

3. при повторно извършване на нарушения от един и същи вид на разпоредбите на Закона за автомобилните превози или на тази наредба.

4. (нова – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) са използвани неистински или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността или други нарушения във връзка с ползването.

Чл. 85. Отнемането на лицензията се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 86. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистри на лицата по чл. 2, ал. 1, получили лицензия, и на превозните им средства.

Глава втора.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ВОДАЧИТЕ

Чл. 87. Водачът на автомобил за обществен превоз на товари отговаря на следните изисквания:

1. да притежава свидетелство за управление, валидно за съответната категория МПС;

2. (изм. – ДВ, бр. 46 от 2006 г.) да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

Глава трета.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ

Чл. 88. Всяко лице по чл. 2, ал. 1 е длъжно да:

1. организира труда на водачите, като спазва нормативно установената максимална продължителност на работния ден (смяна), междудневната и междуседмичната почивка съгласно Закона за автомобилните превози;

2. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г.) организира медицински преглед на водачите, включващ общото им здравословно състояние;

3. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2000 г.) организира проверки на техническото състояние на автомобилите;

4. снабди водачите с необходимите документи;

5. осъществява ежедневен контрол върху своевременното отчитане на пътните листове от водачите и документите за платен превоз.

Глава четвърта.

ДОКУМЕНТИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ

Чл. 89. По време на работа водачът задължително представя при поискване на контролните органи следните документи:

1. свидетелство за управление на МПС от съответната категория;

2. свидетелство за регистрация на МПС, което управлява;

3. документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС, което управлява;

4. (нова – ДВ, бр. 36 от 2001 г.) копие от лицензията за обществен превоз на товари на територията на Република България;

5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 36 от 2001 г.) знак за преминат периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС;

6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 36 от 2001 г., отм. – ДВ, бр. 46 от 2006 г.)

7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 36 от 2001 г.) пътен лист по образец (приложение № 14);

8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 36 от 2001 г.) товарителница (приложение № 15).

Дял четвърти.

КОНТРОЛ И САНКЦИИ

Чл. 90. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Контролът по прилагането на тази наредба се осъществява чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Чл. 91. За констатираните нарушения контролните органи съставят актове за установяване на административни нарушения.

Чл. 92. (1) Като доказателство по акта за установяване на административно нарушение контролните органи отнемат и прилагат удостоверението за транспортна годност в случаите, когато моторните превозни средства не отговарят на изискванията за транспортна годност.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Във всички случаи на установяване на нарушения на изискванията на Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата контролните органи отнемат като доказателство по акта контролния талон към свидетелството за управление на МПС и всички документи, доказващи установяване на нарушението.

(3) В случаите на установяване на нарушения на изискванията на Закона за автомобилните превози и на тази наредба от лице по чл. 2, ал. 1 на същото се отнема и прилага удостоверението за професионална компетентност и се съставя акт за установяване на административно нарушение.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. „Автобус с малка пътниковместимост“ е автобус от 10 до 22 места, включително мястото на водача.

2. (отм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

3. „Курс“ е пробегът на автобуса в едната посока по маршрута на линията от началната до крайната спирка.

4. „Направление“ е група автобусни линии, започващи от една автогара и с обща посока в преобладаваща част на маршрутите.

5. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) „Случаен превоз“ е превоз, който не отговаря на определението за превоз по автобусни линии, нито за специализиран превоз и може да бъде:

а) „обиколен превоз при затворени врати“ – при който едно и също превозно средство се използва за превоз на предварително определена група без изменение на състава, като пътуването започва и завършва в един и същи пункт;

б) превоз от вида „пълен – празен“ – при който пътуването на групата започва от един пункт и завършва в друг, при условие, че превозното средство се връща празно;

в) превоз от вида „празен – пълен“ – при който превозното средство извършва пътуването от един пункт до друг без пътници, а на връщане – с група.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Наредбата се издава на основание чл. 7, ал. 3, чл. 16 и 21 от Закона за автомобилните превози.

§ 3. Разпоредбите на тази наредба не се отнасят за таксиметров превоз на пътници.

§ 4. Областните транспортни схеми се разработват до 30 юни 2000 г.

§ 5. Републиканската транспортна схема се разработва до 30 декември 2000 г.

§ 6. До разработването на общинските, областните и републиканската транспортни схеми са валидни действащите транспортни схеми.

§ 7. Изискванията по чл. 4, т. 2 и чл. 73, ал. 1, т. 2 за професионална компетентност влизат в сила от 1.I.2001 г.

§ 8. Изискванията по чл. 4, т. 3 и чл. 73, ал. 1, т. 3 за финансова стабилност влизат в сила от 1.I.2003 г.

§ 9. Изискванията по чл. 54, ал. 2 за оборудването на автогарите влизат в сила от 1.I.2001 г.

§ 10. Издадените разрешения за обществен превоз на пътници по реда на Наредба № 1 от 1999 г. за обществен превоз на пътници с автобусен транспорт (ДВ, бр. 95 от 1994 г.) важат една година след влизане в сила на тази наредба.

§ 11. След 1.I.2001 г. превозите по реда на тази наредба се извършват само от лицензирани лица.

§ 12. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2000 г.) Изискванията по чл. 20, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 за оборудване на автобусите и товарните автомобили с контролни уреди за регистриране на данните на движението на моторните превозни средства и работата на екипажите (тахографи) влизат в сила от 1 януари 2002 г.

§ 13. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Органите за контрол по Закона за движение по пътищата и Закона за автомобилните превози пътуват безплатно с всяко превозно средство, извършващо обществен превоз на пътници и товари по реда на тази наредба, въз основа на карти, издадени по чл. 170, ал. 6 от Закона за движение по пътищата.

§ 14. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“ и отменя Наредба № 1 от 1994 г. за обществен превоз на пътници с автобусен транспорт (ДВ, бр. 95 от 1994 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 33 ОТ 1999 Г. ЗА ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ОБН., ДВ, БР. 101 ОТ 1999 Г.; ИЗМ. И ДОП., БР. 50 ОТ 2000 Г.; ИЗМ., БР. 95 ОТ 2000 Г.; ИЗМ. И ДОП., БР. 36 ОТ 2001 Г.; ИЗМ. С РЕШЕНИЕ № 219 ОТ 2002 Г. НА ВАС НА РБ – БР. 8 ОТ 2002 Г.; ИЗМ. И ДОП., БР. 40 ОТ 2002 Г.)

(ОБН. – ДВ, БР. 108 ОТ 2002 Г.)

§ 21. Разпоредбите на чл. 9, т. 2, буква „е“ и чл. 78, т. 2, буква „е“ влизат в сила, както следва:

1. от 1 януари 2003 г. – за моторни превозни средства, регистрирани след 21 януари 2000 г.;

2. от 1 януари 2004 г. – за моторни превозни средства, регистрирани между 20 януари 2000 г. и 1 януари 1991 г.;

3. от 1 януари 2005 г. – за моторни превозни средства, регистрирани между 31 декември 1990 г. и 1 януари 1985 г.;

4. от 1 януари 2006 г. – за всички останали моторни превозни средства.

Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1

 (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2002 г.)

 Списък на предметите, върху които се полага изпит за професионална компетентност за ръководител на транспортна дейност

А. Гражданско право

Автомобилен превоз на товари и пътници

Кандидатът трябва по-специално:

1. Да познава основните типове договори, използвани в автомобилния транспорт, и правата и задълженията, произтичащи от тях;

2. Да бъде в състояние да преговаря за юридически валиден транспортен договор, особено по отношение на условията за превоз.

Автомобилен превоз на товари

3. Да бъде в състояние да обсъжда рекламацията на клиента си относно компенсацията на загуби или повреда на стоки по време на транспорта или за късната им доставка и да разбира как тази рекламация оказва влияние на неговите договорни задължения;

4. Да познава правилата и задълженията, произтичащи от CMR-конвенцията върху договора за международен автомобилен превоз на товари.

Автомобилен превоз на пътници

5. Да бъде в състояние да обсъжда рекламацията на клиента си относно компенсацията на наранявания на пътниците или щети по багажа им, предизвикани при транспортно произшествие по време на превоза, или относно компенсации във връзка със закъснения и да е в състояние да разбира как такава рекламация ще окаже влияние на договорните му задължения.

Б. Търговско право

Автомобилен превоз на пътници и товари

Кандидатът трябва по-специално:

1. Да познава условията и формалностите, необходими за занимаване с търговия, общите задължения на автомобилните превозвачи (регистрация, водене на протоколи и пр.) и последствията от обявяването в несъстоятелност или в ликвидация;

2. Да има съответните познания върху правноорганизационните форми на търговските дружества и правилата, регулиращи учредяването и дейността им.

В. Трудово и осигурително право

Автомобилен превоз на пътници и товари

Кандидатът трябва по-специално:

1. Да познава ролята и значението на различните социални институции, свързани с автомобилния транспорт (синдикати, тристранно сътрудничество, управители на магазини, служителите на Инспекцията по труда и др.);

2. Да познава задълженията на работодателя по отношение на социалното осигуряване;

3. Да познава правилата, регулиращи трудовите договори за различните категории работници, наемани от автотранспортните предприятия (форма на договора, задължения на страните, работни условия и работно време, платен отпуск, възнаграждения, нарушение на договора и др.);

4. Да бъде запознат с разпоредбите на АЕТR.

Г. Финансово право

Автомобилен превоз на пътници и товари

Кандидатът трябва по-специално да е запознат с правилата, регулиращи:

1. ДДС върху транспортни услуги;

2. Данъци за моторни превозни средства;

3. Такси за определени товарни средства, тол такси и такси за използване на инфраструктурата;

4. Данък печалба.

Д. Търговско и финансово управление на предприятието

Автомобилен превоз на пътници и товари

Кандидатът трябва по-специално:

1. Да е запознат със законите и практиките относно използването на чекове, менителници, записи на заповед, кредитни карти и други средства или форми на плащане;

2. Да е запознат с различните форми на кредит (банков кредит, инкасо, гаранционни депозити, ипотеки, финансов лизинг, отдаване под наем, факторинг и др.) и данъчните задължения, произтичащи от тях;

3. Да знае какво представлява балансовият отчет, как се съставя и как се тълкува;

4. Да е в състояние да чете и тълкува отчета за приходите и разходите;

5. Да е в състояние да оценява рентабилността на предприятието и неговото финансово състояние, по-специално на базата на финансовите коефициенти;

6. Да е в състояние да изготвя бюджет на предприятието;

7. Да е запознат с разходните елементи на своето предприятие (фиксирани разходи, променливи разходи, работен капитал, амортизация и др.) и да е в състояние да изчислява разходи на едно превозно средство, на километър, на ден или на тон;

8. Да е в състояние да изготвя организационна диаграма, свързана с персонала на предприятието като цяло, и да организира работните планове;

9. Да е запознат с принципите на маркетинга, рекламата и връзките с обществеността, включително реклама на транспортните услуги и изготвянето на клиентска картотека и др.;

10. Да е запознат с различните видове застраховки относно автомобилния транспорт;

11. Да е запознат с приложението на електронното предаване на данни в автомобилния транспорт;

Автомобилен превоз на товари

12. Да е в състояние да прилага правилата, регулиращи фактурирането на превозните услуги, и да знае значението и приложението на Инкотермс;

13. Да е запознат с различните категории транспортни помощници, тяхната роля, функция и където е необходимо – техния статут;

Автомобилен превоз на пътници

14. Да е в състояние да прилага правилата, регулиращи тарифите и ценообразуването в обществения и частния пътнически превоз;

15. Да е в състояние да прилага правилата, регулиращи фактурирането на услугите в автомобилния превоз на пътници.

Е. Достъп до пазара

Автомобилен превоз на пътници и товари

Кандидатът трябва по-специално:

1. Да е запознат с разпоредбите, регулиращи автомобилните превози срещу заплащане или под наем, даване под наем на промишлени превозни средства и сключване на договори за подизпълнителство и особено правилата, регулиращи официалната организация на дейността, разрешаването на дейността, разрешителните за транспортна дейност във и извън страната, инспекции и санкции;

2. Да е запознат с правилата, регулиращи учредяването на транспортно предприятие;

3. Да е запознат с различните документи, изисквани за извършване на транспортни услуги, и да е в състояние да въведе контролни процедури за осигуряване одобрените документи за всяка транспортна операция и специално тези, които се отнасят до превозното средство, водача, пренасяната стока и багаж, да се съхраняват  както в превозното средство, така и в предприятието;

Автомобилен превоз на товари

4. Да е запознат с правилата по организацията на пазара на автотранспортните услуги, по обработката на стоката и по логистиката;

5. Да е запознат с граничните формалности, ролята и обхвата на Т-документите и TIR-карнетите, както и задълженията и отговорностите, произтичащи от употребата им;

Автомобилен превоз на пътници

6. Да е запознат с правилата, регулиращи пазара на пътническия автомобилен транспорт;

7. Да е запознат с правилата за предлагане на услуги по автомобилен превоз на пътници и да е способен да изготвя транспортни планове.

Ж. Технически стандарти и аспекти на дейността

Автомобилен превоз на пътници и товари

Кандидатът трябва по-специално:

1. Да е запознат с правилата относно теглата и размерите на превозните средства и процедурата при нестандартни товари, които представляват изключение към тези правила;

2. Да бъде в състояние да избира превозни средства и техните компоненти (шаси, двигател, трансмисионна система, спирачна система и др.) в съответствие с нуждите на предприятието;

3. Да е запознат с формалностите, свързани с типовото одобрение, регистрацията и техническия преглед на тези превозни средства;

4. Да разбира какви мерки трябва да се вземат за намаляване на шума и за намаляване замърсяването на околната среда посредством емисията на отработените газове;

5. Да е в състояние да изготвя периодични планове за ремонт и поддръжка на превозните средства и тяхното оборудване;

Автомобилен превоз на товари

6. Да е запознат с различните типове устройства за обработка и товарене на стоката (камионни рампи, контейнери, палети и др.) и да може да въвежда процедури и да изготвя инструкции за товарене и разтоварване на товарите (разпределение на товара, стифоване, блокиране, подсигуряване и др.);

7. Да е запознат с различните техники на пиги-бек и ро-ро комбиниран транспорт;

8. Да е в състояние да прилага процедури за спазване на правилата на превоз на опасни товари и отпадъци, по-специално такива, произтичащи от АDR;

9. Да е в състояние да прилага процедури за спазване на правилата за превоз на бързоразвалящи се хранителни продукти, по-специално такива, произтичащи от Спогодбата за международен превоз на бързоразвалящи се хранителни продукти и за специалното оборудване, използвано при такива превози (АТР);

10. Да е в състояние да прилага процедури за спазване на правилата за превоз на живи животни.

З. Пътна безопасност

Автомобилен превоз на пътници и товари

Кандидатът трябва по-специално:

1. Да знае каква квалификация се изисква от водачите (свидетелство за управление на МПС, медицински свидетелства, сертификат за годност и др.);

2. Да е в състояние да предприеме стъпки, за да гарантира, че водачите се придържат към правилата за движение, забраните и ограниченията (ограниченията на скоростта, предимства, ограничения за спиране и паркиране, използване на светлини, пътни знаци и др.);

3. Да е в състояние да изготвя инструкции за водачите за проверка доколко те се съобразяват с изискванията за безопасност относно състоянието на превозните средства, тяхното оборудване и каргото, както и вземането на предохранителни мерки;

4. Да е в състояние да изработва методика на действие в случай на ПТП и да прилага съответни методики за предотвратяване повтарянето на произшествия или други сериозни пътнотранспортни нарушения;

Автомобилен превоз на пътници

5. Да има елементарни познания по пътната мрежа.