МИТНИЧЕСКА КОНВЕНЦИЯ ПО КАРНЕТА АТА ЗА ВРЕМЕНЕН ВНОС НА СТОКИ (КОНВЕНЦИЯ АТА)

МИТНИЧЕСКА КОНВЕНЦИЯ ПО КАРНЕТА АТА ЗА ВРЕМЕНЕН ВНОС НА СТОКИ (КОНВЕНЦИЯ АТА)

Съставена в Брюксел на 6.12.1961, в сила от 31.07.1963 г.

ПРЕАМБЮЛ

Държавите, подписали тази Конвенция,

Събрани под покровителството на Съвета за митническо сътрудничество и на Договарящите страни от Общото споразумение за митническите тарифи и за търговията (ГАТТ) и със съдействието на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО),

Имайки предвид желанията, изразени от представителите на международната търговия, както и на други заинтересовани среди, които приветстват облекчаването в изпълнение на формалностите при безмитния временен внос на стоки,

Убедени, че приемането на общи процедури при безмитния временен внос на стоки ще бъде от съществена полза за международната търговска или културна дейност и ще осигури на митническите системи на Договарящите страни съгласуване и уеднаквяване в най-висока степен,

Се споразумява за следното:

Глава първа

ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ОДОБРЯВАНЕ

Член първи

По смисъла на тази Конвенция:

(a) „вносно мито“ са митническите налози и всички други данъци и такси,

събирани при или по повод вноса, както и всички акцизни мита и

вътрешни такси, с които се облагат внасяните стоки, с изключение на

задълженията и данъците, които са ограничени до приблизителната

стойност на извършените услуги и които се представляват непряка

защита на националните произведения или пък такси с данъчен

характер при вноса;

(b) „временен внос“ е безмитният временен внос при условията, определени

от конвенциите, посочени в член 3 по-долу, или от законите и

разпоредбите на страната на вноса;

(с) „транзит“ е превозът на стоки от едно митническо бюро на територията

на една Договаряща страна до друго митническо бюро на същата

територия при условията, определени от законите и разпоредбите на

тази Договаряща страна;

(d) „карнет АТА“ е документът, възпроизведен в приложението към тази

Конвенция;

(е) „издаваща асоциация“ е асоциацията, одобрена от митническите власти

на една Договаряща страна да издава карнети АТА на територията на

тази Договаряща страна;

(f) „гарантираща асоциация“ е асоциацията, одобрена от митническите

власти на една Договаряща страна, която гарантира сумите, посочени

в член 6 на тази Конвенция на територията на тази Договаряща страна;

(g) „Съвет“ е организацията, учредена от Конвенцията за създаване на

Съвет за митническо сътрудничество, сключена в Брюксел на

15 декември 1950 г.;

(h) „лице“ са физическите и юридическите лица, освен ако от контекста не

произтича друго.

Член 2

Одобряването на една издаваща асоциация от митническите власти, предвидено в точка (е) на член 1 на тази Конвенция, може да бъде подчинено на изискването стойността на карнета АТА да съответства на цената на извършените услуги.

Глава II

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Член 3

1. Всяка Договаряща страна приема вместо националните си митнически документи и под гаранция на сумите, посочени в член 6 на тази Конвенция, всеки карнет АТА, валиден на територията й, издаден и използван според изискванията, установени с тази Конвенция, за временно внесените стоки в приложение на:

(а) Митническата конвенция за временния внос на професионалните

материали, сключена в Брюксел на 8 юни 1961 г.;

(b) митническата конвенция за улесненията, които се дават за внос на

стоки, предназначени да бъдат показани и използвани на изложение,

панаир, конгрес или други подобни, сключена в Брюксел на 8 юни

1961 г. при условие, че тя е договаряща страна в тези конвенции.

2. Всяка Договаряща страна може също така да приеме всеки карнет АТА, издаден и използван при същите изисквания, за временно внесените стоки в приложение на други международни конвенции за временен внос и за операциите за временен внос, извършвани в приложение на националните й закони и разпоредби.

3. Всяка Договаряща страна може да приеме за транзитен превоз всеки карнет АТА, издаден и използван при същите изисквания.

4. Стоките, които са предмет на първична обработка или ремонт, не могат да бъдат внасяни под покритието на карнет АТА.

Глава III

ИЗДАВАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА КАРНЕТИТЕ АТА

Член 4

1. Издаващите асоциации не могат да издават карнети АТА със срок на валидност повече от една година от датата на издаването им. На корицата на карнета АТА те трябва да посочат страните, за които той е валиден, както и съответните гарантиращи асоциации.

2. След издаването на карнета АТА не може да се добави никаква стока към списъка на изброените стоки на гърба на корицата на карнета и според случая към приложените допълнителни листове (общ опис).

Член 5

Определеният срок за реекспорт на внесените стоки под покритието на карнет АТА не може в никакъв случай да превишава срока за валидност на този карнет.

Глава IV

ГАРАНЦИЯ

Член 6

1. Всяка гарантираща асоциация гарантира пред митническите власти на страната, където се намира седалището й, заплащането на вносните мита и на другите изискуеми суми в случай на неспазване на определените изисквания за безмитен временен внос или транзит за внесените в тази страна стоки под покритието на карнетите АТА, издадени от съответната издаваща асоциация. Тя е задължена съвместно и солидарно с лицата, дължащи посочените по-горе суми, за заплащането им.

2. Гарантиращата асоциация не е длъжна да изплаща сума, превишаваща с повече от десет процента стойността на вносните мита.

3. Когато митническите власти на страната на вноса са приключили без резерва карнета АТА за някои стоки, те не могат да предявяват искане пред гарантиращата асоциация за заплащането на сумите, посочени в точка 1 на този член, относно тези товари. Но в случай, че допълнително бъде констатирано, че това приключване е извършено нередовно или чрез измама или че е налице нарушение на изискванията за временен внос или транзит, може да се предяви искане пред гарантиращата асоциация за заплащане на гаранцията.

4. Митническите власти не могат в никакъв случай да искат от гарантиращата асоциация заплащане на сумите, посочени в точка 1 на този член, ако искането не е предявено пред тази асоциация в едногодишен срок от изтичането на срока на валидност на карнета.

Глава V

ПРИКЛЮЧВАНЕ НА КАРНЕТИТЕ АТА

Член 7

1. Гарантиращите асоциации разполагат с шестмесечен срок от датата, на която митническите власти са поискали заплащането на сумите, предвидени в точка 1 на горния член 6, за да представят доказателство за реекспорта на стоките при предвидените от тази конвенция, условия или за всяко друго редовно приключване на карнета АТА.

2. Ако такова доказателство не бъде представено в предвидения срок, гарантиращата асоциация незабавно депозира тези суми или ги заплаща условно. Това депозиране или заплащане става окончателно след изтичането на тримесечен срок от депозирането или внасянето. През този последен срок гарантиращата асоциация може все още с оглед връщане на депозираните или на внесени суми да представи предвиденото в предходната точка доказателство.

3. В страните, чиято правна уредба не предвижда депозиране или условно заплащане на вносните мита, заплащането, извършено по предвидения в предходната точка ред, се счита окончателно, но сумата му се връща обратно, когато предвиденото в точка 1 на този член доказателство се представи в срок от три месеца след заплащането.

Член 8

1. Доказателство за реекспорта на внесените стоки под покритието на карнета АТА е свидетелството за реекспорт, приложено към карнета от митническите власти на страната, където стоките са били временно внесени.

2. Ако не бъде удостоверено съгласно точка 1 на този член, че стоките са били реекспортирани, митническите власти на страната на вноса могат да приемат като доказателство за реекспорта на стоките дори и след изтичането на срока за валидност на карнета:

(а) нанесените отбелязвания върху карнета АТА от митническите власти на

друга Договаряща страна по време на вноса или на реекспорта или

удостоверение от тези власти, основано на отбелязванията, нанесени

на откъснат отрязък на карнета по време на вноса или на реекспорта

на тяхна територия, при условие че тези отбелязвания се отнасят до

внос или до повторен внос, за които може да се установи, че са били

извършени след реекспорта, който те именно трябва да докажат;

(b) всяко друго доказателство, установяващо, че стоките се намират извън

тази страна.

3. В случай, че митническите власти на една Договаряща страна освободят от реекспорт някои стоки, допуснати на нейна територия под покритието на карнет АТА, гарантиращата асоциация се освобождава от задълженията си само когато тези власти са удостоверили върху самия карнет, че за тези стоки карнетът е приключен.

Член 9

В случаите, посочени в точка 2 на член 8 на тази Конвенция, митническите власти си запазват правото да събират такса за приключване на карнета.

Глава VI

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 10

Заверките на карнетите АТА, използвани според изискванията на тази Конвенция, не пораждат право на заплащане на възнаграждение за митническите служби, когато тези операции се провеждат в митническите бюра или пунктове през обичайното работно време.

Член 11

В случай на унищожаване, изгубване или кражба на карнета АТА за стоки, които се намират на територията на една от Договарящите страни, митническите власти на тази Договаряща страна приемат по молба на издаващата асоциация и при условия, установени от тези власти, дубликат, чиято валидност изтича на същата дата, на която изтича и валидността на заместения карнет.

Член 12

1. Когато временно внесените стоки не могат да бъдат реекспортирани поради наложен запор и когато този запор не е по искане на частни лица, задължението за реекспорт се преустановява за времетраенето на запора.

2. Доколкото това е възможно, митническите власти уведомяват гарантиращата асоциация за наложените от тях или по тяхно искане запори върху стоките, намиращи се под покритие на карнет АТА, гарантиран от тази асоциация, и й съобщават мерките, които те възнамеряват да предприемат.

Член 13

Формулярите – карнети или части от карнети АТА, предназначени за издаване в страната на вноса на споменатите карнети, изпратени на издаващите асоциации от съответна чуждестранна асоциация, от някоя международна организация или от митническите власти на една Договаряща страна се ползват от безмитен внос и не се подлагат на каквато и да било забрана или ограничение за внос. Аналогични облекчения се предоставят и при износа.

Член 14

За приложението на тази Конвенция териториите на Договарящите страни, които образуват митнически или икономически съюз, могат да бъдат считани като единна територия.

Член 15

В случай на измама, нарушение или злоупотреба Договарящите страни имат право, независимо от разпоредбите на тази Конвенция, да възбудят съдебно преследване с цел да получат дължимите вносни мита и другите изискуеми суми от лицата, използвали карнет АТА, както и да искат налагането на санкции на тези лица. В този случай асоциациите са длъжни да оказват съдействие на митническите власти.

Член 16

Приложението на тази Конвенция се счита за неразделна част от нея.

Член 17

Разпоредбите на тази Конвенция установяват минимални улеснения и не са пречка за прилагането на по-големи улеснения, които някои Договарящи страни предоставят или биха предоставили чрез едностранни разпоредби, или по силата на двустранни или многостранни договори.

Глава VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 18

1. Когато е необходимо, Договарящите страни се събират на съвещание, за да разгледат условията, в които се прилага тази Конвенция с цел да вземат необходимите мерки, които биха обезпечили еднаквото й тълкуване и приложение.

2. Тези съвещания се свикват от генералния секретар на Съвета по искане на една от Договарящите страни. Ако няма друго решение на Договарящите страни, съвещанията се провеждат в седалището на Съвета.

3. Договарящите страни приемат вътрешен правилник на съвещанията си. Решенията на Договарящите страни се вземат с мнозинство от две трети от присъстващите и гласуващи Договарящи страни.

4. Решението на Договарящите страни по всеки въпрос е законно, само ако повече от половината от тях са представени на съвещанието.

Член 19

1. Всеки спор между Договарящите страни по повод тълкуването или приложението на тази Конвенция се решава, доколкото е възможно, по пътя на преки преговори между тези страни.

2. Всеки спор, нерешен по пътя на преки преговори, се отнася от спорещите страни пред Договарящите страни, събрани при условията, предвидени в член 18, които разглеждат спора и дават препоръки за уреждането му.

3. Спорещите страни могат предварително да се споразумеят да приемат препоръките на Договарящите страни.

Член 20

1. Всяка държава-членка на Съвета и всяка държава-членка на Организацията на обединените нации или на специализираните й институции, може да стане Договаряща страна в тази Конвенция, като:

(а) я подпише без резерва за ратификация;

(b) предаде за съхранение документ за ратификация, след като я е

подписала с резерва за ратификация, или

(c) се присъедини към нея.

2. Тази Конвенция е открита за подписване от държавите, посочени в точка 1 на този член, в седалището на Съвета в Брюксел до 31 юли 1962 г. След тази дата тя ще бъде открита за присъединяването им.

3. В случая, предвиден в точка 1 (b) на този член, Конвенцията подлежи на ратификация от подписалите я държави според съответните им конституционни процедури.

4. Всяка държава, която не членува в организациите, посочени в точка 1 на този член, на която е изпратена покана от генералния секретар на Съвета, по искане на Договарящите страни може да стане Договаряща страна на тази Конвенция, като се присъедини към нея след влизането й в сила.

5. Документите за ратификация или за присъединяване се предават за съхранение на генералния секретар на Съвета.

Член 21

1. Тази конвенция влиза в сила три месеца, след като пет от държавите, посочени в точка 1 на член 20 от тази Конвенция, я подпишат без резерва за ратификация или предадат за съхранение документа си за ратификация или за присъединяване.

2. За всяка държава, която подпише тази Конвенция без резерва за ратификация, която я ратифицира или се присъедини към нея, след като пет държави са я подписали без резерва за ратификация или са предали за съхранение своя документ за ратификация или за присъединяване, тази Конвенция влиза в сила три месеца след подписването без резерва за ратификация или след предаването за съхранение на документа за ратификация или за присъединяване от тази държава.

Член 22

1. Тази конвенция се сключва за неопределен срок. Обаче всяка Договаряща страна може да я денонсира по всяко време след датата на влизането й в сила според член 21 на тази Конвенция.

2. Денонсирането се съобщава с писмено уведомление, депозирано при генералния секретар на Съвета.

3. Денонсирането влиза в сила шест месеца след получаването на документа за денонсиране от генералния секретар на Съвета.

4. когато една Договаряща страна денонсира тази конвенция съгласно точка 1 на този член или направи уведомление в приложение на точка 2 (b) на член 23 или на точка 2 на член 25 на Конвенцията, всеки карнет АТА, издаден преди датата, на която това денонсиране влиза в сила, остава валиден, а гарантиращата асоциация остава задължена.

Член 23

1. В момента на подписването на тази Конвенция, на ратифицирането или на присъединяването или на по-късна дата, всяка държава, която решава да приема карнетите АТА при условията, предвидени в точки 2 и 3 на член 3 на тази Конвенция, уведомява за това свое решение генералния секретар на Съвета, като уточнява случаите, при които тя се задължава да приеме карнетите АТА, и посочва датата, на която това приемане влиза в сила.

2. На Генералния секретар на Съвета могат да бъдат отправяни и други подобни уведомления за:

(а) разширяване приложното поле на предшестващи уведомления;

(b) анулиране на предшестващи уведомления или за ограничаване на

(обсега) на приложното им поле, като се държи сметка за разпоредбите

на точка 4 на член 22 на тази Конвенция.

Член 24

1. Договарящите страни, събрани по реда, предвиден в член 18, могат да предлагат изменения на тази Конвенция.

2. Текстът на всяко предложено по този начин изменение се съобщава от генералния секретар на Съвета на всички Договарящи страни, на всички други страни, подписали или присъединили се към конвенцията, на генералния секретар на Организацията на обединените нации, на Договарящите страни от ГАТТ и на ЮНЕСКО.

3. В срок от шест месеца от съобщението за предложеното изменение всяка Договаряща страна може да уведоми на генералния секретар на Съвета:

(а) че има възражение против предложеното изменение;

(b) че макар и да не възразява против предложението, счита, че

необходимите условия за неговото приемане още не са настъпили

в нейната страна.

4. Доколкото Договарящата страна, която е изпратила уведомлението, предвидено по-горе в точка 3 (b), не е уведомила генералния секретар на Съвета за приемането на предложеното изменение, тя може в срок от девет месеца от изтичането на шестмесечния срок, предвиден в точка 3 на този член, да представи възражение против предложеното изменение.

5. Ако бъде направено възражение против предложеното изменение при условията, предвидени в точки 3 и 4 на този член, изменението се счита за отхвърлено и не влиза в сила.

6. При липса на възражение изменението влиза в сила при условията, предвидени в точки 3 и 4 на този член, на следната дата:

(а) ако никоя Договаряща страна не е отправила уведомление съгласно

точка 3 (b) на този член – след изтичането на шестмесечния срок,

установен в същата точка 3;

(b) когато една или повече Договарящи страни са изпратили уведомления

съгласно точка 3 (b) на този член – на по-близката от следните две

дати:

(i) датата, на която всички Договарящи страни, изпратили уведомление,

са известили генералния секретар на Съвета за приемането на

изменението, но не по-рано от изтичането на шестмесечния срок,

установен в точка 3 на този член, ако всички съгласия са били

съобщени преди изтичането на този срок;

(ii) датата на изтичане на деветмесечния срок, установен в точка 4 на

този член.

7. Всяко прието изменение влиза в сила шест месеца след датата, на която е била прието.

8. Генералният секретар на Съвета известява колкото е възможно по-рано всички Договарящи страни за всяко постъпило възражение съгласно точка 3 (а) от този член, както и за всяко уведомление, изпратено съгласно точка 3 (b). След това той уведомява всички Договарящи страни, дали една или повече страни, изпратили такова уведомление, имат възражение против предложеното изменение или го приемат.

9. Счита се, че всяка държава, която ратифицира тази Конвенция или се присъедини към нея, е приела измененията, влезли в сила към датата на предаването за съхранение но документа й за ратификация или за присъединяване.

Член 25

1. Всяка държава може било в момента на подписването без резерва за ратификация, на ратификацията или присъединяването, било по-късно да декларира чрез писмено уведомление, отправено до генералния секретар на Съвета, че тази Конвенция се прилага за цялата или за част от териториите, за чиито международни отношения тя носи отговорност. Това уведомление влиза в сила три месеца след датата, на която генералният секретар на Съвета го е получил. Но във всички случаи Конвенцията не може да се прилага за териториите, посочени в уведомлението, преди тя да влезе в сила по отношение на заинтересованата държава.

2. Всяка държава, която съгласно точка 1 на този член е уведомила, че тази Конвенция се прилага за територия, за чиито международни отношения тя носи отговорност, може да уведоми генералния секретар на Съвета съгласно разпоредбите на член 22 на тази Конвенция, че за тази територия се преустановява приложението на Конвенцията.

Член 26

1. Всяка държава може да заяви при подписването на тази Конвенция, при ратификацията или присъединяването, или след като е станала Договаряща страна чрез писмено уведомление, отправено до генералния секретар на съвета, че тя не приема при условията, предвидени от Конвенцията, карнетите АТА за пощенския трафик. Това уведомление влиза в сила на деветдесетия ден след получаването му от генералния секретар.

2. Всяка договаряща страна, която е направила резерва съгласно точка 1 на този член, може във всеки момент да оттегли тази резерва, като отправи писмено уведомление до генералния секретар на Съвета.

3. Никаква друга резерва към тази Конвенция не се допуска.

Член 27

Генералният секретар на Съвета уведомява всички Договарящи страни, както и другите подписали или присъединили се държави, генералния секретар на Организацията на обединените нации, Договарящите страни от ЮНЕСКО за:

(а) подписванията, ратификациите и присъединяванията, посочени в член 20

на тази Конвенция;

(b) датата, на която тази Конвенция влиза в сила съгласно член 21;

(с) денонсиранията, съобщения съгласно член 22;

(d) уведомленията, получени съгласно член 23;

(е) измененията, приети съгласно член 24, както и датите на влизането им

в сила;

(f) уведомленията, получени съгласно член 25;

(g) декларациите и писмените уведомления, получени съгласно член 26,

както и датата, от която резервите влизат в сила, или от която те са

оттеглени.

Член 28

Съгласно член 102 на Устава на Организацията на обединените нации тази Конвенция ще бъде регистрирана в Секретариата на Организацията на обединените нации по искане на генералния секретар на Съвета.

В уверение на което упълномощените представители подписаха тази Конвенция.

Съставена в Брюксел на шести декември хиляда деветстотин шестдесет и първа година на френски и английски език, като и двата текста са еднакво достоверни, в един-единствен екземпляр, който ще бъде предаден за съхранение на генералния секретар на Съвета, който от своя страна ще предаде надлежно заверени копия на всички държави, посочени в точка 1 на член 20 на тази Конвенция.

Приложение страница 1

ОБРАЗЕЦ НА КАРНЕТ АТА

Карнетът АТА се отпечатва на френски или на английски език, а при нужда и на друг втори език.

Размерите на карнета АТА са 396 х 210 мм, а тези на отрязъци 297 х 210 мм.